Основната разлика между човека, който пие социално, и този, който развива зависимост, не е само в количеството, а в мотивацията зад чашата. Навикът е преминал в зависимост, когато се забележат следните психологически промени:
"Поправяне" на сутринта: Когато единственото лекарство срещу тежкия махмурлук и треперенето се окаже нова доза алкохол в ранните часове на деня, ситуацията изисква незабавна намеса.
Алкохолът като емоционален патерица: Човекът вече не може да изпита радост, да се отпусне или да се справи с гняв, тъга и тревожност без алкохол. Напитката се превръща в единствения механизъм за регулиране на емоциите.

Постоянен мисловен фокус: Планиране на деня около това кога и къде ще може да се пие. Появява се раздразнителност, ако се попадне в среда или ситуация, където алкохолът е недостъпен.

Тайно пиене и криене на бутилки: Човекът започва да пие "предварително" преди събития или крие количества, за да избегне коментари и забележки от близките си. Това е ясен знак за вътрешно чувство на вина.